Църковното настоятелство " Свети Новомъченици Български-Свето Преображение Господне" гр.Пловдив,прави публичен очет за изминалата една година от своята дейност.
През 2009 год. бе поставено началото на една благословенна идея,а именно изграждане на храм -мемориал "Свети Новомъченици Български" в гр.Пловдив.След регистрация от Филипополска Света Митрополия,и издаване на удостоверение за вписване от Община Пловдив на църковното настоятелство, се положи началото на тази идея.Бе създаден настоящият блог който да служи за запознаване и информиране.На страницата на блога бе поставена информация, а именно телефон на свещеника,председател на църковното настоятелство.
Църковното настоятелство през целият период на тази изтекла църковна година,среща огромни затруднения и пречки от държавната администрация,общинските служби.Документи и кореспонденция която следва да получи отговори в срок,се бавят с месеци.Забавя се издаването на съответни документи.Част от писмата за достойни за специален фонд на "човешката глупост"Защо ли???
Относно финансови постъпления: През целия период на тази една година няма постъпили никакви финансови средства.Към този момент Църковното настоятелство не разполага със абсолютно никакви средства.На посочените телефони за връзка не се е отзовал нито един вярващ християнин,юридическо лице,организация.
Църковното настоятелство сваля от блога телефоните за връзка,защото " не са на църковното настоятелство,а телефон на свещеника председател на църковното настоятелство." както констатират органи.За справка всички православни храмове в страната се управляват от църковни настоятелства,председателствани от енорийски свещеник,чиито телфони са тяхна собственост,в смисъл -лични. Ето защо същите се свалят от сайта.Всичко това създава неимоверна трудност за правилното и свободно протичане на нашият духовен,верски живот.Надяваме се Бог да ни помогне,а всички които радеят за свобода на вероизповеданията да се отзоват на нашият апел за подкрепа.Църковното настоятелство ще побликува фотокопия на цялата кореспонденция на сайта за да се запознае общественоста със цялата истина.
Бог да помага на всички!
четвъртък, 30 септември 2010 г.
понеделник, 14 септември 2009 г.
СВЕТИ ЦАРСТВЕННИ МЪЧЕНИЦИ МОЛЕТЕ БОГА ЗА НАС!
С тяхното мъченичество започна едно от най страшните гонения на 20 век. Комунизма започна своя поход срещу Православието,Църквата,срещу Христа!
СВЕТИ МЪЧЕНИЦИ И СТРАСТОТЕРПЦИ МОЛЕТЕ БОГА ЗА НАС!
СВЕТИ ТИХОН ПАТРИАРХ МОСКОВСКИ НОВОМЪЧЕНИК
В новата история на вселенското православие светител Тихон Московски заема особенно място.Страдалческият живот на това духовно светило,и мъченическата му смърт заради Христа и Църквата,поставят един огромен въпрос за всеки истински православен християнин а именно: Трябва ли да се прави компромис във вярата,и какво място заема страданието в живота на всеки православен.
вторник, 8 септември 2009 г.
СПОМЕН ЗА ПРАВЕДНИТЕ
Днес на 09.септември 2009 година,отново се връщаме в спомена за всички чиито живот бе отнет преди 65 години.Новомъчениците на българското православие,на българският народ.Възцаряване то на атеистичния режим в страната ни през онези години,подложи под кървава сеч десетки достойни български чеда - мъже и жени,общественици и духовници.
ДА СИ СПОМНИМ В ТОЗИ ДЕН ЗА ТЯХ! ВЕЧНА ПАМЕТ ИМ ДАЙ ГОСПОДИ!
петък, 21 август 2009 г.
АПЕЛ
Църковното настоятелство при новостроящ се храм -мемориал "Свети Новомъченици Български" -Пловдив,се обръща към всички истински православни християни,родолюбиви българи и демократи,за указване помощ и спомоществователство.
Осъзнавайки че е прекалено трудно да се строи храм,във време на криза и недоимък.Но икономическата криза отминава,за разлика от опостушенията които нанася духовната криза и историческата забрава на поколенията.Времето е трудно,но кога времето е било леко?
Нека не забравяме мъченическият подвиг на духовниците,миряните от кървавият период на ХХ век.
Осъзнавайки че е прекалено трудно да се строи храм,във време на криза и недоимък.Но икономическата криза отминава,за разлика от опостушенията които нанася духовната криза и историческата забрава на поколенията.Времето е трудно,но кога времето е било леко?
Нека не забравяме мъченическият подвиг на духовниците,миряните от кървавият период на ХХ век.
БОГ ДА НИ ПОМАГА,ЗАЩОТО ДЕЛОТО НИ Е СВЯТО!
СВЕТЕЦ НА ПРАВОСЛАВИЕТО
Отец Борис Вълканов е роден на 8 септември 1900 година в село Чакали, Сливенско. Първоначално работи като машинен техник в мелницата в Сливен, после учи в Духовната семинария в Черепиш. През 1928 година отива да служи като свещеник в село Кирилово, Старозагорско.
Хората си спомнят, че бил добър свещеник. Имал чудесен глас. Динка Балабанова разказва за него: "Той канеше нашето семейство почти всяка вечер на гости. Така ни е минавал животът тук, заедно с тях. Аз бях приятелка с дъщерите му. Заедно ходехме на училище. Баща ми пееше заедно с отец Борис. Цялото семейство редовно ходехме на църква. За него мога да кажа само едно - много добър и справедлив човек беше. Той често казваше: "Моята професия е такава, че винаги съм помагал на хората. Сиромах да дойде вкъщи - ще го нахраня; да дойде скитник, който няма къде да спи - ще го сложа да спи и на другия ден ще го изпратя."
Мария Кавалджиева - дъщеря на отец Борис, казва, че за баща й едно от най-големите престъпления била кражбата. По неговите думи: ако намериш нещо на улицата, трябва да разбереш на кого е и да му го върнеш, защото мъката, която изпитва човек по изгубената вещ, пада върху твоята душа. Тя си го спомня като много весел и усмихнат човек, "как с него ходим на нивата... изкъпем коня привечер, като излезе луната, тръгнем към къщи и той пее, пеехме си приятно... и това са най-хубавите ми спомени".
Идва 9 септември 1944 г. Мария си спомня как веднъж се прибирала вкъщи с кола и по пътя й казват, че тази вечер ще арестуват баща й. Тя отива вкъщи и съобщава на родителите си, но баща й не се изплашил, а казал на майка й да сложи вечерята. Тъкмо седнали на масата и на вратата се почукало. Вътре влезли трима души и казали на отец Борис да си вземе повече дрехи, защото нямало да ходят само до общината. На излизане свещеникът казал да не се притесняват, защото не е виновен в нищо. Арестували го и го откарали към участъка. Няколко пъти ходили да го виждат, но една вечер го откарали в неизвестна посока...
Хората говорят, че отец Борис бил убит по особено жесток начин...
Повод за този неистов садизъм са гоненията на партизаните, за което априори се приема, че вина има и свещеникът. Веднъж полицията проследява един от ятаците до явката с партизаните и ги убиват всичките. Комунистите твърдят, че свещеникът ги бил предал, но самият той едва по-късно разбрал за случая. От селото хората казват, че един свещеник никога не би предал хора да ги убият, защото моралът му, възпитанието му е такова. "Пролее ли се кръв, тя тежи за цял живот" - казвал по този повод отец Борис. В родното му село го съветвали да не се връща в Кирилово, защото там ще го арестуват, но той казал, че няма от какво да се страхува.
В обвинителния акт на Старозагорския народен съд по дело № 2 от 1945 година пише: "Фашистката полиция тук имала за свои отявлени доносници и крепители, които тормозели и селото, следните лица: свещеник Борис Вълканов, прононсиран до кости фашистки агент, на когото расото е прикривало мръсната му душа. Вторият е Герман Василев, неотстъпващ в нищо на този предател поп. Двамата непрекъснато следят, не-прекъснато кроят козни, непрекъснато съобщават и доносничат за прогресивните хора. Техен инструмент е кметският наместник Димо Иванов Колев. Тази тройка тормози цялото село. Тя си поставя за цел да унищожи всичко будно и антифашистки настроено."
Смъртната присъда срещу отец Борис Вълканов е издадена след неговото убийство. Нито той, нито неговите близки са имали възможност да го защитят пред съда. Но всъщност за един свещеник подобен безбожен съд няма никаква легитимност - духовникът признава само един Съдия и само един Съд.
В наши дни за отец Борис беше излъчено предаване по телевизията, а в защита на невинността му със статия в пресата излезе Старозагорският епархийски съвет.
Хората си спомнят, че бил добър свещеник. Имал чудесен глас. Динка Балабанова разказва за него: "Той канеше нашето семейство почти всяка вечер на гости. Така ни е минавал животът тук, заедно с тях. Аз бях приятелка с дъщерите му. Заедно ходехме на училище. Баща ми пееше заедно с отец Борис. Цялото семейство редовно ходехме на църква. За него мога да кажа само едно - много добър и справедлив човек беше. Той често казваше: "Моята професия е такава, че винаги съм помагал на хората. Сиромах да дойде вкъщи - ще го нахраня; да дойде скитник, който няма къде да спи - ще го сложа да спи и на другия ден ще го изпратя."
Мария Кавалджиева - дъщеря на отец Борис, казва, че за баща й едно от най-големите престъпления била кражбата. По неговите думи: ако намериш нещо на улицата, трябва да разбереш на кого е и да му го върнеш, защото мъката, която изпитва човек по изгубената вещ, пада върху твоята душа. Тя си го спомня като много весел и усмихнат човек, "как с него ходим на нивата... изкъпем коня привечер, като излезе луната, тръгнем към къщи и той пее, пеехме си приятно... и това са най-хубавите ми спомени".
Идва 9 септември 1944 г. Мария си спомня как веднъж се прибирала вкъщи с кола и по пътя й казват, че тази вечер ще арестуват баща й. Тя отива вкъщи и съобщава на родителите си, но баща й не се изплашил, а казал на майка й да сложи вечерята. Тъкмо седнали на масата и на вратата се почукало. Вътре влезли трима души и казали на отец Борис да си вземе повече дрехи, защото нямало да ходят само до общината. На излизане свещеникът казал да не се притесняват, защото не е виновен в нищо. Арестували го и го откарали към участъка. Няколко пъти ходили да го виждат, но една вечер го откарали в неизвестна посока...
Хората говорят, че отец Борис бил убит по особено жесток начин...
Повод за този неистов садизъм са гоненията на партизаните, за което априори се приема, че вина има и свещеникът. Веднъж полицията проследява един от ятаците до явката с партизаните и ги убиват всичките. Комунистите твърдят, че свещеникът ги бил предал, но самият той едва по-късно разбрал за случая. От селото хората казват, че един свещеник никога не би предал хора да ги убият, защото моралът му, възпитанието му е такова. "Пролее ли се кръв, тя тежи за цял живот" - казвал по този повод отец Борис. В родното му село го съветвали да не се връща в Кирилово, защото там ще го арестуват, но той казал, че няма от какво да се страхува.
В обвинителния акт на Старозагорския народен съд по дело № 2 от 1945 година пише: "Фашистката полиция тук имала за свои отявлени доносници и крепители, които тормозели и селото, следните лица: свещеник Борис Вълканов, прононсиран до кости фашистки агент, на когото расото е прикривало мръсната му душа. Вторият е Герман Василев, неотстъпващ в нищо на този предател поп. Двамата непрекъснато следят, не-прекъснато кроят козни, непрекъснато съобщават и доносничат за прогресивните хора. Техен инструмент е кметският наместник Димо Иванов Колев. Тази тройка тормози цялото село. Тя си поставя за цел да унищожи всичко будно и антифашистки настроено."
Смъртната присъда срещу отец Борис Вълканов е издадена след неговото убийство. Нито той, нито неговите близки са имали възможност да го защитят пред съда. Но всъщност за един свещеник подобен безбожен съд няма никаква легитимност - духовникът признава само един Съдия и само един Съд.
В наши дни за отец Борис беше излъчено предаване по телевизията, а в защита на невинността му със статия в пресата излезе Старозагорският епархийски съвет.
СВЕТИ НОВОМЪЧЕНИЧЕ БОРИСЕ МОЛИ БОГА ЗА НАС!
Абонамент за:
Публикации (Atom)
