През 1910 г. в дома на софийския свещеник Константин Попниколов и презвитера Николица се ражда синът им - Донко Попконстантинов. В многолюдното семейство, състоящо се от петима братя и две сестри, цари патриархална атмосфера. Свещеник Константин и неговата съпруга дават отлично възпитание и образование на децата си. Макар, че по това време хората с висше образование в България са твърде малко, техните деца получават не само висше образование, но и четирима от синовете им завършват в чужбина по още един или два факултета. Но единствен, от синовете на отец Константин, Донко има влечение към духовното поприще.
Първоначалното и прогимназиалното си образование Донко Попконстантинов завършва в София. През 1924 г. постъпва в Софийската духовна семинария, която завършва през 1930 г. и се записва в Богословския факултет при СУ “Св. Климент Охридски”. Тук учи една година и след като си взема всички полагащи се изпити, през юни 1931 г. заминава като стипендиант да следва в Кишиневския богословски факултет. След тригодишен упорит труд завършва богословие в Кишинев през 1934 г. с титлата: “Лисансие по богословие”. От Кишинев с препоръката на Софийския митрополит Стефан, по-късно Български екзарх, кандидатства за стипендия в Рим, където желае да постъпи в Източен институт. За италианската столица заминава през 1934 г., известявайки семейството си, че получава стипендия за следващите три години. Поради огромното си желание да се образова, колкото може по-всестранно, в Рим записва едновременно с Папския източен институт и Философския факултет при Римския държавен университет. На 27 юни 1937 г., след като защитава докторат, е обявен за доктор по философия на Римския държавен университет. Същата година, по препоръка на Софийския митрополит Стефан, заминава на три пъти по за три месеца в Англия, където взема участие в повеждащата се англикано-православна конференция в Лондон.
Завръщайки се в София, през октомври 1937 г. е назначен за учител-възпитател в Софийската духовна семинария. Като преподавател в семинарията се отличава със своята ерудиция и висока култура, а като възпитател - с голямата си строгост относно спазването на семенарския ред. След дълго и сериозно себеизпитване, вътрешно вглъбяване и запознаване с плодовете на православната аскеза решава да приеме монашество. На 4 декември 1937 г. е подстриган за монах и ръкоположен за йеродякон от Софийския митрополит Стефан. Под мантия е воден от тогавашния протосингел на Софийската митрополия архимандрит Филарет, по-късно епископ и Ловчански митрополит. При пострижението си д-р Донко Попконстантинов приема името Ириней. На следващата 1938 г., по случай обновлението на храма “Св. Йоан Рилски” при Софийската духовна семинария, йеродякон Ириней е ръкоположен в йеромонашески сан. Монашеските си обети и задължения изпълнява с огромно желание и лекота, както сам споделя радостен с близките си: “Хвърча, хвърча, че съм монах!”
През 1941 г., след като тогавашният протосингел на Софийска митрополия архимандрит Стефан, по-късно Търновски митрополит Софроний, е изпратен да управлява Скопско-Велешка епархия, на 1 август йеромонах Ириней е назначен от Софийския митрополит Стефан за протосингел на Софийска митрополия. Наскоро след това е въведен и в архимандритско достойнство. Ставайки софийски протосингел, архимандрит Ириней има широко поле за изява. Като високообразован и силно религиозен човек той съзнава надвисналата опасност от страна на комунизма и затова посвещава голяма част от времето си на идеологическата борба с него. През 1941 г. превежда от румънски език книгата“Християнство и комунизъм” на свещеник Валерий Йордакеску, професор по богословие в Яшкия университет, в която авторът напълно разгромява комунистическата идеология. Освен преведената от него книга и темите на статиите и публикациите му, писани от него през този период, свидетелстват за една сериозна идеологическа борба, която води с комунизма, и то не само с комунизма в България, а с комунизма като културно, политическо и философско учение и явление, като дух, който в средата на ХХ в. е на път да залее цяла Европа. Като добър проповедник му се предоставя възможност често да проповядва в столичните църкви. В проповедите си винаги рязко осъжда атеизма и особено марксическия атеизъм и материализъм. Рядко има негова проповед, в която да не засегне въпроса за комунистическото безбожие.
През периода 1941-44 г. освен протосингел на Софийската митрополия, е и председател на Софийския епархийски духовен съд, който единствен по това време, има правомощия да разглежда бракоразводни дела о други религиозни нарушения в Софийската епархия.
На 9 септември 1944 г. в България се установява богоборческата власт на Комунистическата партия. Още в първите дни след установяването на новата власт брат му Борис случайно дочува мълвата, че е арестуван. Намира го в неговата канцелария в Митрополията и му предава какво се говори, съветвайки го да се укрие някъде до отминаване на опасността. Архимандрит Ириней успокоява брат си, че няма за какво да се крие, тъй като неговата съвест е чиста и нищо лошо не прави нито сега, нито преди, а и не вярва, че комунистическите издевателства ще засегнат Българската православна църква. На 20 септември 1944 г. обаче съвсем изненадващо на бюрото му е оставена бележка. Текстът гласи:”До Н. В... Съгласно заповедта Ни от 20 того съобщаваме Ви, че Ви освобождаваме от длъжността Протосингел при Светата ни Митрополия, считано от 20.09.1994 г. “С подписана е от Софийския митрополит Стефан. Три дни по-късно отец Ириней изчезва безследно и повече никой не го вижда. Напразни са усилията на неговия баща свещеник Константин Попниколов, роднините и познатите му да го открият или да научат нещо за него. Дълго време след изчезването на архимандрит Ириней представителите на властта отказват да признаят дали е убит, изчезнал или жив... Накрая издават смъртен акт на семейството му, което извършва символично погребение в семейната им гробница в София.
Първоначалното и прогимназиалното си образование Донко Попконстантинов завършва в София. През 1924 г. постъпва в Софийската духовна семинария, която завършва през 1930 г. и се записва в Богословския факултет при СУ “Св. Климент Охридски”. Тук учи една година и след като си взема всички полагащи се изпити, през юни 1931 г. заминава като стипендиант да следва в Кишиневския богословски факултет. След тригодишен упорит труд завършва богословие в Кишинев през 1934 г. с титлата: “Лисансие по богословие”. От Кишинев с препоръката на Софийския митрополит Стефан, по-късно Български екзарх, кандидатства за стипендия в Рим, където желае да постъпи в Източен институт. За италианската столица заминава през 1934 г., известявайки семейството си, че получава стипендия за следващите три години. Поради огромното си желание да се образова, колкото може по-всестранно, в Рим записва едновременно с Папския източен институт и Философския факултет при Римския държавен университет. На 27 юни 1937 г., след като защитава докторат, е обявен за доктор по философия на Римския държавен университет. Същата година, по препоръка на Софийския митрополит Стефан, заминава на три пъти по за три месеца в Англия, където взема участие в повеждащата се англикано-православна конференция в Лондон.
Завръщайки се в София, през октомври 1937 г. е назначен за учител-възпитател в Софийската духовна семинария. Като преподавател в семинарията се отличава със своята ерудиция и висока култура, а като възпитател - с голямата си строгост относно спазването на семенарския ред. След дълго и сериозно себеизпитване, вътрешно вглъбяване и запознаване с плодовете на православната аскеза решава да приеме монашество. На 4 декември 1937 г. е подстриган за монах и ръкоположен за йеродякон от Софийския митрополит Стефан. Под мантия е воден от тогавашния протосингел на Софийската митрополия архимандрит Филарет, по-късно епископ и Ловчански митрополит. При пострижението си д-р Донко Попконстантинов приема името Ириней. На следващата 1938 г., по случай обновлението на храма “Св. Йоан Рилски” при Софийската духовна семинария, йеродякон Ириней е ръкоположен в йеромонашески сан. Монашеските си обети и задължения изпълнява с огромно желание и лекота, както сам споделя радостен с близките си: “Хвърча, хвърча, че съм монах!”
През 1941 г., след като тогавашният протосингел на Софийска митрополия архимандрит Стефан, по-късно Търновски митрополит Софроний, е изпратен да управлява Скопско-Велешка епархия, на 1 август йеромонах Ириней е назначен от Софийския митрополит Стефан за протосингел на Софийска митрополия. Наскоро след това е въведен и в архимандритско достойнство. Ставайки софийски протосингел, архимандрит Ириней има широко поле за изява. Като високообразован и силно религиозен човек той съзнава надвисналата опасност от страна на комунизма и затова посвещава голяма част от времето си на идеологическата борба с него. През 1941 г. превежда от румънски език книгата“Християнство и комунизъм” на свещеник Валерий Йордакеску, професор по богословие в Яшкия университет, в която авторът напълно разгромява комунистическата идеология. Освен преведената от него книга и темите на статиите и публикациите му, писани от него през този период, свидетелстват за една сериозна идеологическа борба, която води с комунизма, и то не само с комунизма в България, а с комунизма като културно, политическо и философско учение и явление, като дух, който в средата на ХХ в. е на път да залее цяла Европа. Като добър проповедник му се предоставя възможност често да проповядва в столичните църкви. В проповедите си винаги рязко осъжда атеизма и особено марксическия атеизъм и материализъм. Рядко има негова проповед, в която да не засегне въпроса за комунистическото безбожие.
През периода 1941-44 г. освен протосингел на Софийската митрополия, е и председател на Софийския епархийски духовен съд, който единствен по това време, има правомощия да разглежда бракоразводни дела о други религиозни нарушения в Софийската епархия.
На 9 септември 1944 г. в България се установява богоборческата власт на Комунистическата партия. Още в първите дни след установяването на новата власт брат му Борис случайно дочува мълвата, че е арестуван. Намира го в неговата канцелария в Митрополията и му предава какво се говори, съветвайки го да се укрие някъде до отминаване на опасността. Архимандрит Ириней успокоява брат си, че няма за какво да се крие, тъй като неговата съвест е чиста и нищо лошо не прави нито сега, нито преди, а и не вярва, че комунистическите издевателства ще засегнат Българската православна църква. На 20 септември 1944 г. обаче съвсем изненадващо на бюрото му е оставена бележка. Текстът гласи:”До Н. В... Съгласно заповедта Ни от 20 того съобщаваме Ви, че Ви освобождаваме от длъжността Протосингел при Светата ни Митрополия, считано от 20.09.1994 г. “С подписана е от Софийския митрополит Стефан. Три дни по-късно отец Ириней изчезва безследно и повече никой не го вижда. Напразни са усилията на неговия баща свещеник Константин Попниколов, роднините и познатите му да го открият или да научат нещо за него. Дълго време след изчезването на архимандрит Ириней представителите на властта отказват да признаят дали е убит, изчезнал или жив... Накрая издават смъртен акт на семейството му, което извършва символично погребение в семейната им гробница в София.
СВЕТИ СВЕЩЕНОМЪЧЕНИЧЕ ИРИНЕЙЕ МОЛИ БОГА ЗА НАС!
Няма коментари:
Публикуване на коментар